Разград
Разград се намира в Дунавската хълмиста равнина, известна като Лудогорието. Градът е разположен в долината на река Бели Лом, в централната част на Североизточна Българи. Намира се на 60 км от Русе, 130 км от Варна, 55 км от Шумен и 36 км от Търговище.
Разград е център на областта, която включва седем самостоятелни общини, в които живеят представители на различни общности – българи, турци, роми и други. Градът е естествен кръстопът, пресечен от важни пътни артерии, свързващи Централна Европа с Черноморието и Азия. През него минават международният път Е 70 Русе - Варна и II - класните републикански пътища II- 49 Тутракан - Кубрат - Разград - Търговище и II- 23 Русе - Кубрат - Исперих - Дулово. От тук преминава една от първите създадени в България ж.п. линии - по направление Русе - Варна. Най-близкото международно летище и морско пристанище са във Варна, а най-близкото международно речно пристанище и ГКПП са в Русе.
История
За дълголетната му историята и самобитни културни традиции на Разград най-добре говорят многобройните паметници. На територия на града са регистрирани около 1 200 недвижими паметници на културата. Заедно с многобройните документи и предмети те илюстрират богатата материaлна и духовна култура на племената и народите, живяли в Лудогорието през хилядолетията.
През 1982 край село Свещари е открита уникална трикамерна владетелска гробница от края на 4 в.пр.н.е. Нейната архитектура, запазената многоцветна украса и фризът с десетте женски фигури (кариатиди) я представят като образец на тракийското строително изкуство. В Разград и околностите му се намират култови сгради от епохата на българския Ренесанс, къщи-музеи на исторически личности от новото време. Градът още пази великолепни абразци на възрожденската ни архитектура, каквито са Църквата „Св.Николай Чудотворец” от 1860 г., “Славейковото Училище”, “Захариевата къща” и “Хаджи Ангеловата къща. А възрожденският комплекс „Вароша” с реставрираните автентични български къщи съхранява отколешните традиции и свободолюбивия дух на българина.
Днес Разград е най-голямото стопанско средище в региона, в което традиционно се развиват земеделието и животновъдството. Създават са отлично условия и за други переспективни дейности, като зърнопроизвоството и мелничарството, леката промишленост – текстилна и шивашка, пчеларство и риболов.
Абритус
Резерват "Абритус" е разположен на площ от 1 000 дка. В него са представени многобройни паметтници на римската, тракийската и средновековната българска култура. Най—забележителнатата му част е античният град Абритус, който е открит в местноста "Хисарлъка", на около 3 км от Разград, на площ от 150 дка.
Абритус възникнал като тракийко селище, което през 1 в. се превърнало в римски военен лагер, а по-късно - в град. Още с появата си бил пригоден за военен лагер. От 2 до 4 век достигнал своя най-голям културен и икономически разцвет, когато селището се превърнало в добре устроен късноантичен град, укрепен, добре планиран и водоснабден. През 586 г. бил разрушен от аварите, а през 7 в. на негово място възниква българско селище, което просъществувало до 10 век.
Населението на античния Абритос е било доста разнородно: римляни, траки, гърци от Мала Азия, които са били военослужещи, ветерани и цивилни граждани. За това свидетелстват намерените разнообразни паметници - посветителни надписи, оброчни плочки, бронзови плочки – матрици и култова бронзова пластика. Една част от тях са непосредствено свързани с многобройните езически божества на древните, както и почитането на Иисус Христос. Изключително добре е представен един от особено разпространети култове в Абритус – култът към Херкулес. Интерес представляват и откритите оброчни плочки на Тракийския конник.
Памет
На градския площад „Възраждане” се намира един от символите на Разград – мавзолеят –костница, издигнат в памет на руските опълченци, загинали за освобождението на града. Тук през 1978 г. са пренесени костите на погребаните в разградските гробища руски войни. Основният камък е положен на 1 март 1879 г. от княз АлександърДондуков-Корсаков, а мемориалът официално е открит на 14 октомври 1880 година.
Мавзолеят е построен по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, по това време архитект на Разград. От 1967 г. мемориалът е обявен за паметник на културата с национално значение.
Духът
Джамията „Ибрахим паша” в Разград е мюсюлмански храм, включен в каталога на ЮНЕСКО като 3-тата по големина джамия на Балканите. Светата обител е построена през 1616 г. по времето на Ибрахим паша и управлението на султан Ахмед I. Джамията се смята за един от най-красивите образци на класическата османска архитектура. Храмът е централнокуполен, като долната му част е куб, който във височина преминава в осмостен, а после - в цилиндър. На фасадата има четири реда островърхи прозорци. Минарето е от дялан камък, с пластични орнаменти под викалото. Вътрешното простраство - стените и таванът на джамията, са богато и оригинално декорирани.
Традиция
Етнографският камплекс в село Побит камък е разположен в живописна местност на 18 км от Разград, на площ от 4 дка. Акцент на комплекса са три реставрирани къщи от епохата на Българското Възраждане, в които оригинално с възстановена уредбата на балканджийското жилище. Тук са представени и възстановки на традиционни местни занаяти - ковачество, коларо - железарство, бъчварство, ракиджийство, както и традиционната практика на домашните занаяти. Изключителна атракция е възстановената вятърна мелница.