Шумен

Шумен се намира в централната част на Североизточна България. Разположен е в подножията на Шуменското плато, над което се извисяват отвесни варовити стени - великолепен естествен декорация на вековния град. Той прилича на широко разперено ветрило - между диплите му протича река Поройна, а в пазвата му е скътан прохладният градски парк "Кьошкьовете".
Като областен център Шумен има средишно място между морските градове и пристанищни центрове Варна и Бургас, и двете големи дунавски пристанища Русе и Силистра, чието значение ще нараства изключително много след като бъде завършен строежа на фериботния комплекс, свързващ България с Румъния и Украйна.

История

Градът е основан преди 3 200 години, в района на известната Шуменска крепост. За произхода на неговото името му има две хипотези. Първата е, че произхожда от името на цар Симеон Велики: Симеонис - Шимеонис - Шумен. А втората - че произхожда от шума, силно залесено място с много гори.
От основаването си до 15 в. Шумен винаги е бил люлка на богата духовна и материална култура - тракийска, римска, византийска, българска. В близост до него се намират първите две столици нa Българската държава - Плиска и Велики Преслав и култовия център Мадара. По време на Златния век на България градът бил наречен Симеонис и се въздигнал в активно куртурно и просветно средище. След кръстоносния поход на Владислав Варненчик през 1444 г. селището биро разрушено от турците и преместено на сегашното му място - в подножието на Илчов скат.
По време на Възраждането Шумен станал един от най-активните центрове на национално-освободителните борби. На 11 май 1813 г. в града се състояло първото в България честване на Светите братя Кирил и Методий. През 1828 г. тук било основано първото килийно училище за девойки. В Шумен са творили бележитите възрожденци Добри Войников, Васил Друмев, Сава Доброплодни.
Днешният Шумен е един бързо развиващ се град. Водещи са леката промишленост, представена основно от преработваща, текстилна, шивашка и хранително-вкусова, както и строителство.
Градът има сериозен потенциал за развитие на туризма. Изключително красивата природа в околностите на Шумен и близостта му до Черноморските курорти Албена, Златни пясъци, Св. Св. Константин и Елена са отлична предпоставка за  развитието на летния и алтернативен туризъм. Той е атрактивна дестинация и заради многобройните забележителности в този край - Мадарски конник, Шуменска крепост, първите български столици Плиска иВелики Преслав, четири мемориални къщи–музеи, Томбул джамия и др., които са емблематични в българската история и култура.

Музея

Националният историко-археологически резерват с музей "Велики Преслав" е разположен върху руините на старата българска столица - Велики Преслав (893-972 г.). Продължилите повече от век проучвания сочат, че този град е бил замислен и построен от своите създатели като един великолепен град, достоен дасъперничи на византийската столица Константинопол.
На територията на резервата и неговата околност, които представляват 500 ха от площта на страта българска столица, са открити десетки недвижими паметници. В експозицията на музея могат да се видят оригинални произведения на старобългарското и средновизантийско изкуство. Сред тях са шедьоври, като иконата на Св. Теодор, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, участвали в редица български и международни изложби. Институцията притежава и уникална по своя характер колекция от оловни печати, най-голямата в света, открита in situ при разкопките на административна сграда в Дворцовия център. Изключително ценна е и сбирката от епиграфски паметници - неоспорими доказателства за плодотворната просветна дейност и високи достижения на Преславската книжовна школа.

Духът

Джамията “Шериф Халил паша” е втората по големина на Балканския полуостроев и е единственият действащ мюсюлмански паметник на културата. Намирала се в централна част на Шумен, но след модернизацията на града е останала днес в югозападната му част.
Сградата е известна с името “Томбул джамия", което идва от формата на купола. Храмът е строен през 1740-1744 година. Комплексът на джамията се състои от основна сграда (молитвена зала), двор и пристройка състояща се от дванадесет стаи (пансион към медресето). В основната си част молитвената зала представлява квадрат. В средната си част е осмоъгълник, преминаващ в кръг, който завършва със сфера (купол). Върхът на купола е висок 25 м от земята. Залата е изписана с растителни орнаменти, геометрични фигури и много надписи на арабски език - изрази от корана. Дворът на джамията е известен с името “аркаден”, заради формата на сводовете пред дванадесетте стаи, които го обграждат. Минарето на джамията е с височина 40 метра. Оттам всеки ден по три пъти в деня мюфтията поздравява местните мюсюлмани.