Силистра

Силистра се намира в Северна България. Градът е разположен на двата бряга на река Бели Лом, в сърцето на Добруджа - най-източната част на Дунавската халмиста равнина, известна още като Лудогорието.

История

Силистра е наследник на античния град Дуросторум, основан през 29 г. в някогашна римска провинция Мизия. Неговата най-ранната история е свързана със старо тракийско селище, което по-късно било преобразено във военен лагер. През 5 в., след нашествия на племена като готи, хуни, авари, славяни и прабългари, Дуростором западнал. Появил се отново през Средните векове, когато вече носел името Дръстър. След турското завоюване градът бил силно укрепено. През 1877 г. селището било завзето от руснаците и отстъпено на България. По-късно, след неуспешната за България Междусъюзническа война, Силистра остава в пределите на днешна Румъния и едва през 1940 г., е върната отново на България.
Особеното географско разположение на града предопределя той да се развива като център на важен селскостопански район и едно от най-големите български пристанища на река Дунав. Не случайно този край го наричат "житницата на България". Големи традиции тук са създадени в областта на земеделието, текстилната и хранителна промишленост, тухларството. В Силистра се намира един от най-големите производители на месни продукти — месокомбинат „Меком“. Градът е известен и със завод "Хром", където се произвеждат голяма част от хромовите изделия, разпространени из цяла България. През Силистра минава европейски транспортен коридор 7.

Духът

Епископската и патриаршеска базилика от 9-14 в. край Силистра се намира в непосредствена близост до първата крепостна стена, издигната на дунавския бряг през 4 в. и пристанището на късноантчния и средновековен град. Този катедрален храм е бил построен след покръстването на българите, в чест на първия епископ на Дръстър - еп.Николай. След 927 г., когато Дръстър става резиденция на първия български патриарх Дамян, църквата е преустроена в кръстокуполна базилика. През 11-12 в. става катедрален храм на византийските епископи и митрополити на Дръстър. Още през 10 в. на запад от църквата се построени сградите на Св. Синод на Българската православна църква, а на източ - покоите на патриарха с патриаршеската баня.
След татарското нашествие през 1242 г. базиликата отново е възстановена. Тя продължава да служи за катедрален храм на българските митрополити чак до падането на България под турско робство.

Минало

"Меджиди табия" е крепост на юг от Силистра. Построена е през 1841-1853 г. по планове на немския военен инженер Хелмут фон Молтке. През 1847 г. е посетена от султан Абдул Меджид, на чието име е наречена - Меджиди табия.
Като отбранително съоръжение "Меджиди табия" представлява част от османската фортификационна система, използвана по време на Кримската война (1853-1856 г.) и Руско-турската война от 1877-1878 година. Има формата на шестоъгълник и достига до 8 м височина. Намиращият се непосредствено до нея ров е служил за препятствие и маскировка. Уникалното при нея са подземните тунелите, които са прокопани от хълма и стигат до ключови места в другия край на града.

Музея

Историческият музей в Силистра е едни от най-атрактивните музеи в България. Сградата, в която се помещава, е строена между 1923-1924 година. По това време в нея се е намирал клонът на тогавашната Румънската национална банка.
Днешната музейна експозиция представя уникални паметници на римската и средновековната българска култура. Сред тях са римски каменен слънчев часовник, който е най-големият, откриван досега по българските земи; римски спортен шлем-маска с изобразени грифони; съкровищница от гробни находки от благородни метали от римската и средновековната епохи; колесница - погребение на знатен римски магистрат от края на 3 в.; единствената статуя на римлянка, тип "пудицития", изработена в Доросторум; златен пръстен на един от първите християни от края на 3 в.; колекции златни накити от 3 - 4  в. и 13 - 14 в.; колона на хан Омуртаг; печати на български и византийски владетели и висши аристократи; златните накити на княгините (деспотица и деспина) на Дръстър от 14 в.; монетни колекции и съкровища от 4 в. пр.н.е. до 15 век. Сред уникалните находки е една от най-големите колекции средновековни кръстове от 9-13 век.

Традиции

Недалеч от Силистра, в малкото градче Тутракан се намира архитектурният резерват „Рибарска махала” -  живописно място по поречието на река Дунав, съхранило самобитните традиции и неспокоен дух на българина.
Неговата съдба е свързана с епохата на българския Ренесанс, когато Тутракан се създава като типично рибарско селище. Запазените рибарски къщи и калдъръмени улички, нахвърлените по оградите рибарски мрежи и малки лодкарски работилнички сякаш ни казва колко е жив споменът за този най-стар поминък на прадедите ни. Още са живи легендите за прочутите тутракански рибари. Как цели родове и фамилии - господари на дунавския риболов от Оршова до делтата на Дунава, отплавали преди изгрев слънце с лодките по Дунава, с надеждата за добър улов и берекет в семейството.