Велико Търново
Старопрестолният град Велико Търново е разположен живописно по стръмните брегове на дълбоко всечените меандри на река Янтра в подножието на Средния Предбалкан. На четирите хълма - Царевец, Трапезица, Момина крепост и Света гора, амфитеатрално са накацали старите възрожденски къщи и нови модерни сгради, които придават особен колорит на днешния град. На север от от тях е Беляковското, на изток - Арбанашкото плато, а в околностите се намират четири величествени пещери.
Велико Търсово отстои на почти равни разстояния от най–големите градове в страната София, Варна, Пловдив и Бургас. На неговата територия се пресичат главните пътища, които свързват Източна със Западна и Северна с Южна България. Важно съоръжение от пътната инфраструктура е южният пътен възел, който е стратегически компонент на транспортен еврокоридор № 9. От тук преминава националната автомагистрала Хемус, с направление София – Варна. В съседния град Горна Оряховица (7 км) се намира летище и най-голямата ж.п.гара в Северна България.
История
Първи следи от човешко присъствие по тези земи се отнасят към епохата на късния палеолит – 43 хил.г.пр.н.е. Около 12–11 в.пр.н.е. възникнали тракийски селища на хълмовете Царевец и Трапезица и светилище, свързано с култа към сланцето и земята . Когато през 1 в. тези земи станали част от Римската империя, било създадено селище на хълма Царевец - пръвоприемник на днешния Търновград. През следващите векове то било обект на многобройни унищожителни набези. Отново възкръснало през 1185 г., когато братята Асен и Петър го обявили за столица на Второто българско царство (1187–1393 г.). Тя се разпростирала върху солидно укрепените с крепостни стени хълмове Царевец и Трапезица. По площ и чесленост била сред от най-големите в европейския югоизток. През 13-14 в. бързо се разрастнала и утвърждила в непревземаема българска крепост. Станала най-важният политически и икономически център на България, книжовно средище от голям мащаб и значение за целия славянски свят. Били съградени много храмове. Тук се намирал манастирът ”Св. Иван Рилски”, в който почивали мощите на прочутия български светец. В Търновград живяли покровителите на литературното творчество и висши духовници - Теодосий Търновски, основател Търновската книжовна и живописна школа, големият писател, реформатор и духовен водач Патриарх Евтимий. Тук били сътворени "Манасиевата хроника" и "Четвероевангелие" на Цар Иван Александър.
На 17 юли 1393 г. Търновград бил завладян и опустошен. За дълго потънал в мрака на османското владичество. През епохата на българския Ренесанс ( 18-19 в.) Търново станал център на търговията и занаятите, люлка на самобитната българска архитектура и живопис. На 7 юли 1877 г. по време на Руско–турската война старата българска столица е освободена. Проведеното в Търново Учредителното събрание приема на 16 април 1879 г. Търновската конституция, с което се поставят основите на Третата българска държава. На 26 юни 1879 г . Първото Велико народно събрание избира български княз – Александър І Батенберг.
Съвременният Велико Търново се развива в хармония с европейските стандарти и ценности. Това, което е емблематично за него, са невероятните възможности за туризъм, които предлага. Съхранил забележителни пометници на българската история и култура, събрани в 26 музея и 17 музейни експозиции, 7 архитектурни и етнографски резервати, великолепни ансамбли и колекции на българското традиционно и модерно изкуство, днес той е сред най-посещаваните градове у нас и в Източна Европа.
Дворецът
На хълма Царевец се намира дворецът на българските царе - великолепен паметник на средновековната българска история и култура. Построен върху естествени отвесни скали, той бил опасан от крепост с множество отбранителни кули. Единствено запазена и днес е Балдуиновата кула. Този представителен архитектурен комплекс се състоял от тържествена тронна зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. На най-високата част на хълма се намирала резиденцията на патриарха и патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с прочутата четвъртита звънарница. Крепостта имала три входа, които свързвали двореца с Асеновата махала и Френкхисар. Във вътрешната страна на дворцовото пространство и извън крепостните стени били съградени 23 църкви, 4 градски манастира и около 400 жилищни сгради, обособени в квартали.
Духът
Църквата "Св. Четиридесет мъченици" е една от реликвите на Велико Търново. Тя е построена и стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница в 1230 година. И сама по себе си представлява един уникален храм-паметник на българската държава.
Извънредно голям интерес предизвиква откритото в светата обител през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери. На ръката си носи добре запазен масивен златен пръстен-печат, тежащ 61,1 гр., на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: "Калоянов пръстен". През 1981 г. бе открит печат със същия хералдичен знак, което е неопровержимо доказателство, че това е бил гербовия знак на българите при Асеневци.
В храма се намират и едни от най-значителните писмени паметници – Омуртаговата колона , разкриваща строителната дейност на този забележителен владетел; Асеновата колона, посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Събирането на тези колони с надписи за събития от различно време (Първата и Втората българска държава) има за цел да докаже по категоричен начин приемствеността на българските държавнически традиции.
Традиция
Самоводската чаршия е едно от най-живописните места в Сторопрестолиня град. Тук бил стопанският център на Търново през 19 век. На пазара се намирали дюкяните на занаятчиите, страноприемниците и хановете, сред които най-известен е ханът на Ханджи Николи.
Днес наследниците на някогашните майстори отново са отворили вратите на старите дюкяни и пред очите на туристите работят с глина, дърво, метал или рисуват. На Самоводската чаршия се намират голяма част от от художествените галерии в Търново, антикварните магазини, книжарниците, магазинчета за сувенири. Може да се порадвате на великолепните, ръчно направени ленени ризи с шевици, червени престилки, шишенца с розова вода, кошници с ароматни треви, билки и чайове. А в дюкянът с големи букви „Кадаиф" тези, които си мислят, че сладкишът се продава само готов и сиропиран, могат да задоволят любопитството си как се прави този невероятно вкусен десерт.