Видин

Видин е разположен край река Дунав и е първото голямо българско пристанище по течението на реката. Градът е административен, стопански и културен център на най-малката по население област в България. В нея има единадесет общини, като най-оживените сред тях са общините Видин и Белоградчик. Цялата територия на областта се намира във водосборния басейн на Дунава. Край Видин е и най-голямото естествено вътрешно езеро в страната - Рабишкото. На територия на града минава Европейски път E79, като преминаването през Дунав се осъществява чрез ферибота Видин-Калафат. В процес на изграждане е втори мост над реката по границата между България и Румъния. От тук минават и два европейски транспортни коридора - 4-ти и 7-ми. По държавната граница има три контролно-пропусквателни пункта - в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.

История

Най-ранната историята на Видин е свързана с древното келтско селище Дунония, където римляните построяват крепостния град Бонония. По-късно българите го наричат Бдин (Бъдин), а след това Видин. По време на Римската империя той е един от главните градове на провинция Горна Мизия. През 1364 година българският цар Иван Срацимир се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство. То просъщестува до 1396 г., когато е завладяно турците. Като част от Османската империя, Видин е важен административен и икономически център. От 1400 до 1700 година става буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия. През 17 и 18 век градът се превръща в оживен занаятчийски и търговски център, предвид неговото пристанищно положение. След освобождението Видин значително изостава в своето икономически развитие, губейки позиции и като пристанищно средище. Емблема на най-новата му история е заводът за автомобилни гуми „Вида”, който и днес продължава да задоволява нуждите на местния пазар. Сега Видин се развива катопредимно като туристическа дестинация. Тук се намират емблематични паметници на българската средновековна история и култура, прочутата катедрала „Свети Димитър“, която е втората по-големина в България след софийската „Александър Невски“, мавзолеите на екзарх Антим I и на турския управник Мустафа паша, турският конакът, християнски църкви, мюсюлмански джамии, еврейска синагога. Градът притежава красива природа, където могат да се видят уникални природни феномени, като Рабишката пещера и Белоградчишките скали. Необикновено очарование на Видин придават великолепният крайречен парк, отлично място за отдих и почивка. Градът е център на Видинската митрополия, начело с митрополит Дометиан.
 

Крепостта "Баба Вида"

Баба Вида е българска крепост, разположена на големия завой на река Дунав при Видин. Крепостта е дело на българските строителелни традиции. Построена е на мястото на римски наблюдателен пункт през 10 век. И през цялото Средновековие  има изключително отбранителни функции. Както отбелязват византийските хроники Видинската крепост е издържала на обсадата и на византийските войски, предвождани от Василий II, продължила близо 8 месеца. От този период най-добре запазени днес са стената и кулите, които са с лице към река Дунав.
По време на почти цялото Второ българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. В нея живее цар Иван Страцимир, който чувствително разширява крепостта. От неговото царуване са множеството вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до днешния.
По време на османското робство Баба Вида продължава да играе важна роля. През този период също са направени много преустройства. В края на 18 в. крепостта е превърната в оръжеен склад и затвор. А днес Баба Вида е адаптирана в крепост-музей, който пази ценни свидетелства от дълголетната българска история.
 

Музея

Кръстатата казарма е построена през 1801 година. Някога на това място се намирала градината на Стария сарай - дворецът на пашата, използван по-късно за конак от еничарите.
В архитектурно отношение казармата представлява масивна двуетажна сграда, със формата на равнораменен кръст. Всяко крило е с коридорна планова схема и различно разположение на жилишните помещения, които посредством покрит дървен мост се свързват с оръжейна работилница. Изключително интересно е решено вътрешното пространство на сградата. Внушителни са четирите стълба с отсечени ъгли, галерията, подчертаната монументалност на средищното ниво, чието централно помещение е най-представителната част на сградата. В така оформеното площадно пространство някога е имало изградена часовникова кула, която сега не съществува.
След Освобождението Кръстата казарма се използва за съд и казарма на българската войска. Днес тя е част от регионалния музеен комплекс във Видин.

Природа

Белоградчишките скали край Белоградчик е единствнеият „скален град” в света. Той се простират на около 30 км, а на ширина достига от 3 до 5 километра. Представлява яркочервени скали, изваяни в чудновати форми. Някои от тях наподобяват гигантски скулптури на животни и птичи, караби и къщи. Други напомнят на старите египетски обелиски и на огромни сталагмити. Човешката фантазия дори е дала имена на самотните скали – „Адам и Ева”, „Ученичката”, „Мадоната”, ”Монахинята”, „Свинксът”. Причудливите форми на Белоградчишките скала са станали повод и за създаването на много легенди, които да обяснят невероятната хубост на този чуден скален свят.