Враца

Враца е разположен в полите на Стара планина. На юг от него се изидигат подобно на театрален декор сиво- виолетови скали на Врачанския балкан. На север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени форми, стърчи легендарният връх Милин камък. А на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.
Градът е областен център на регион, който заема части от западната Дунавската равнина, Предбалкана и Стара планина, което определя разнообразния й релеф. Особен чар на този край придават многобройните плата, речни долини, многобройни карстови образувания, пещери и дълбоки пропасти. На неговата територията се намира пресечната точка на два от най-големите европейски транспортни коридора – коридор 4 и коридор 7. Географското му положение ще придобие още по-голямо значение с изграждането на Дунав мост 2 при Видин и Дунав мост 3 при Оряхово.

История

Най-ранните свидетелства за живот по тези земи датират от 6 000 г.пр.н.е. В периода около 5-4 в.пр.н.е. тук се заселват трибалите. Предполага се, че от този период датира и едно от най-голямите тракийски съкровища по нашите земи – Рогозенското, великолепна колекцията от 165 сребърни съдове, притежание на местен тракийски владетел. През средновековието градът носи славянското името Вратица. В годините на турското владичество селището става гарнизонно и попътно средище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Към края на 18 в. и през 19 в. Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук работи и твори Софроний Врачански. Още през 18 в. селището се прочува и като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството.
Днешният град е едно необикновено съчетание между природа, традиция и модерност. Градът продължава да се развива като индустриален център. Приоритетно място имат текстилната , шивашката, хранително-вкусовата и мебелната промишленост. Големите находища на варовик в района са база за добив на скално облицовачни материали и производство на строителни материали. Суровите планински отвеси на Врачанския Балкан до Враца отправят предизвикателство към почитателите на скалното катерене. Каменните блокове край хижа „Околчица” са идеално място за скачане с парашут и делтапланеризъм. А природен парк "Врачански Балкан" и национален парк “Христо Ботев” ( връх Околчица) привличат много природоизследователи и туристи.

Кула на Мешчиите

Кулата на Мешчиите е един от символите на Враца. Според старо предание тя е строена през 16 в., когато местните нотабили – аяни, имат статут на институция. В онова смутно време на чести народни движения, въстания, войни и разбойнически действия, местните аяни и органи на властта са били в постоянна несигурност и заплаха. И са имали потребност от подобно съоръжение, което да гарантира живота им.
Кулата на |Мешчиите е с формата на правилна каменна призма с височина 13 метра. Приземието е било предназначено за склад, а трите етажа са използвани за жилищни помещения от местните нотабили. В края на 19 в. кулата е преустроена в градски часовник. Днес тя е напълно реконструирана и художествено осветена.

Музея

Етнографско-възрожденски комплекс "Софроний Врачански" е архитектурен и исторически паметник от епохата на Възраждането. Неговата експозиции е организирана в пет сгради - три автентични къщи, съответно на фамилия Хаджитошеви, на Иван Замбин и на Григория Найденов, и две обществени сгради - на възрожденското училище "Възнесение" и църквата "Св. Възнесение". В нея са представени автентични експонати, свързани с материална и духовна култура на врачанското население. По оригинален начин са откроени региоалните специфики в националните български традиции.

Духът

Църквата "Свето Възнесение" е една от светините на града. Строена е през 1848 г. по време на епископ Агапий. Към нея е ималометох и народно училище, които са допринасли за просвещението във Врацаи Врачанско. В нея е проповядвал Петко Рачев Славейков през 1848 година. През 1872 г. тук е пял йеродякон Игнатий – апорстол Васил Левски. В женското отделение на храма са погребани трима руски знаменосци, паднали в освободителната Руско-турска война.
Днес църквата е обявена за храм-паметник "Свети Софроний епископ Врачански". В нея са подредени ценни икони и утвар, събрани от Врачанския край. В близост до църквата се издига нов паметник-монумент на големия книжовник и светец Софроний Врачански.

Природа

Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16 км от Враца. Пещерата е дълга около 300 м. Температурата в нея варира от –7°С до –15°С, до 8°С  във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Животинският и растителен свят е твърде беден, но всичко останало е импозантно. Леденикът има десет зали, най-голяма от която е "Концертната зала". Още първата зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. След нея е проходът “Плъзнята” или „прохода на грешниците”, през който може да мине само този, който е с чисто сърце. Следва прочутата "Концертна зала", която омагьосва с невероятните склупторни пластики Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга. Особено впечатлаваща е „Бяла зала”, където природата е изваяла фигури на Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-голямото предизвикателство е изкачването до „Седмото небе” – най-високата точка на пещерата.