София
София е най-големият град на България и нейна столица от 1879 години. Намира се в северозападната част на страната, до северния склон на планината Витоша, на 550 м надморска височина. През града текат няколко малки реки, край източните квартали минава река Искър. В околностите му има 15 минерални и термални извора, изкуствени езера и язовири. София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. Носи името на бившата катедрала на града "Света София", което в превод от гръцки език означава „мъдрост“.
История
На мястото на неолитно селище през 8 в. пр.н.е., около термалните извори възникнал древен тракийски град. По-късно той бил завладян от римляните, които му дали името Сердика - т.е. град на сердите, тракийско племе, населявало някога тези земи. В римската епоха селището процъфтяло и станало център на провинция Вътрешна Tракия. През 5-6 в., по време на т.нар. "велико преселение на народите", преживяло нашествията на хуни, готи и други варварски племена. От средата на 6 в. се въздигнало във важен административен и стопански център на Византийската империя, останало в историята с името Триадица. От 809 г. градът влязар в пределите на българската държава и получил славянското име Средец, а в средата на 15 в. бил наречен София.
След Освобождението от турско робство София е избрана за столица на възстановената българска държава. В нея са съсредоточени всички органи на държавната власт - законодателна, изпълнителна и съдебна. Като столица тя се развива и като най-големия стопански център у нас. На територията на града има около 800 големи предприятия. Приоритетни отрасли тук са черната металургия, полиграфическа, електротехническа и електронна, кожухарската и обувна, текстилна и хранително-вкусова промишлености. Силно развити са строителното предприемачество, търговията и транспортта, като свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град. Частният сектор е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. 50% от брутния вътрешен продукт се пада на столицата. А средната работна заплата в София е най-високата за страната. В столицата има всички видове транспорт без водния. Тук е и най-голямото летище в страната.
В София са съсредоточени най-важните стопански учреждения и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданите след 1989 г. реформи в страната, като Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и други. В столицата са седалищата на големите национални и международни банки и застрахователни дружества, централите на финансовите институции - Софийската стокова и Българската фондова борса, както и централите на много неправителствени организации и фондации. Тук се намират висшите духовни институции на всички представени в България религиозни общности - християнска, мюсюлманска, еврейска и на други официално регистрирани вероизповедания, както и партийните централи на политическите партии и на главните синдикални организации в страната. След подписването на споразумението за присъединяване към ЕС, в София своя дейност развиват Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България. В столицата има повече от 28 университета и висши училища.
Градът е най-важният за страната транспортен център. Тук се намира най-големият железопътен възел. Изградените 8 гари осъществяват връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Тук е и седалище на Българските държавни железници. От новата централна автогара тръгват едновременно за страната и чужбина между 47 и 60 автобуса. Основните входно-изходни артерии са в направленията: югоизток (автомагистрала "Тракия"), изток-североизток (автомагистрала "Хемус" и Подбалкан), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата) и северозапад (направление Сливница-Калотина).
София има добре изградена градска транспортна мрежа. Освен автобуси, тролеи и трамваи, на територията на столицата работят 49 маршрутни линии и над 15 хиляди таксита. От януари 1998 г. в града усилено се изгражда метрото. Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“.
Забележителности
Твърде много паметници, сгради и места в София се съревновават да бъдат емблеми на нашата столица. Сред тях са катедралният храм „Александър Невски” и църквата „Света София” ( 4-6 в.). Забележително е мястото около Паметника на незнайния воин, с вечно горящия огън. В непосредствена близост до тях са великолепните сгради на Народният театър "Иван Вазов", на първия български университет „Св.св.Климент Охридски”, основан през 1888 г. и построен с даренията на братята Евлоги и Христо Георгиеви, на Народното събрание, Парламента и Българската академия на науките.
Истинско предизвикателство за гостите на столицата са Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националният етнографски музей и Археологически институт с музей. Емблематично български са паметникът на братята Кирил и Методий, създали славянската азбука, издигнат пред Националната Библиотека и Руският паметник в западната част на града, построен в чест на Руският цар и руските воини, които са воювали в Освободителната война на българския народ.
Интересни за посещение са Боянска църква и манастирите край София, сред които особено внимание заслужава Кокаленският манастир, строен през 10 в. от цар Самуил. Не по-малко любопитни са зоологическата градина в София, парк Витоша, Панчеревското езеро. Само на 22 км от столицата е град Банкя – един от най-популярните балнеологичен център.
Минало
Ротондата „Свети Георги“ в София е православна църква и се смятана за най-старата запазена сграда в града. Намира се във вътрешния двор, оформен между хотел Шератон и Президентството. Въпреки неголемите размери, тя има внушително въздействие. Не случайно специалистите определят този паметник от ранната християнска епоха като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“, оцеляла, макар и частично, чак до днес.
Храмът „Свети Георги“ е част от голяма антична култова сграда от 4 век. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение, с кръгъл план върху квадратна основа и полукръгли ниши в ъглите. Още от 4 в. се е използвала за покръствания. Куполът й̀ се издига на 13,70 м от пода. В нея са били изложени мощите на националния светец Иван Рилски, преди да бъдат пренесени в Рилския манастир. През 16 в. църквата е преустроена в джамия, а след Освобождението - осветена като православна църква.
По време на реставрационната работа в храма са открити три пласта средновековни фрески, които до 16 в. са били скрити от мазилката. Те са изработени от любителии според историци и археолози датират от около средата на 10 в. и изобразяват 22 пророка. Над внушителния купол, който е датиран към 15 в. има венец - символ на цялостта и изобразява Христос, заобиколен от четири ангела.
Ротондата „Свети Георги” се всисва в структурата на по-голям археологически комплекс от римската епоха. Зад апсидата на църквата са открити останки от някогашна римска улица (със запазена канализация), основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда, и на по-малки сгради, едната от които с римската отоплителна система "хипокауст".
Духът
Драгалевският манастир „Св.Богородица Витошка” е разположен на 3 км южно от кв. Драгалевци в полите на Витоша. Манастирът е основан през 1345 г., при царуването на Иван Александър (1331-1371). В контраст с повечето български манастири той бил запазен от османските завоеватели. Но няколко години по-късно манастира бива изоставен от своите монаси. Скоро след това той бил върнат към живот от софийския болярин Радослав Мавър. По негово време била декорирана и малката манастирска църква с красиви стенописи. Сред тях са и високо художествените портрети на Радослав Мавър, неговата съпруга и двамата му сина. През 17 в. централната част на манастира е повторно иконописан, а през 1932 г. - разширен, с изграждането на нова сграда към него.
Освен с ценните си стенописи, Драгалевският манастир е известен още с килийното си училище. През 19 в. той бил убежище на много борци за свобода - бунтовникът игумен отец Генадий, негивият близък приятел и националния герой Васил Левски, отец Игнатий Рилски, възобновил тайния революционен комитет в София.
Един от най-красвите и достъпни манастири край София, днес Драгалевският манастир е приятна спирка за отдих и почивка сред прелестите на Витоша планина.
Природа
Борисовата градина е най-големият парк в рамките на град София. Създаден е през 1884 г. от швейцарският градинар Даниел Неф. Първите дървесни видове, засадени в него са брястове, акации, платани, черници. По-късно към тях се добавят явор, ясен, бреза, създадени са липови и кестенови алеи. Изключителна прелест на парка придава оформеният през 1940 г. „Японският кът" над Рибното езеро, в който има растения, изпратени чак от Япония, в знак на приятелството между японския и българския народ. От 1986 паркът е обявен за „образец и паметник на българското градинско и парково изкуство“.
Сега Борисовата градина е едно от любимите места за отдих на столичани. Сред богата растителност има създадени множество детски площадхи, прохладни алеи с пейки и малки езера. Една от атракциите на парка е езерото „Ариана”, с кътове за малчугани и атракционни заведения, където може да преживеете прекрасни мигове сред прохладата на вековни дървета, сам или в приятна компания. На територията на пърка са построени още тенис кортове, трасета за състезания с велосипеди, конна база, стадионите „Васил Левски” и „Българска армия”, които предлагат отлични условия за спорт и развлечения.